Акар
Акарозата е паразитна болест по пчелите. Това е най- разпространената болест по пчелите. Акарите са малки по размери и сравнително сложно устроени кърлежоподобни членестоноги със сегментирано тяло, 2, 3 или 4 чифта крачка и смукателен апарат. При пчелите най- важни са акарът, който предизвиква акарозата, причинителят на вароатозата, сърбежният акар, т. нар. външни акари и прашецовите акари. Различават се по големината, дължината на членчетата, мястото на снасяне на яйцата и по отделните стадии на развитието им. Външните акари и прашецовите акари при изследване за акароза и вароатоза може да бъдат погрешно сметнати за техни причинители.
Акарозата е широко разпространена и нанася големи щети поради отслабване или пълно унищожаване на пчелните семейства. Паразитира в трахеите (предимно в първия гръден чифт) на пчелите. Там женските акари снасят по 6-7 до 10 яйца, от които след 4 до 6 дни се излюпват ларви; от тях след още 6-7 дни се развиват възрастните акари. Отначало те са жълтеникави и без очи. Хранят се с хемолимфа (кръв), която изтича от наранените трахеи. Вредното действие на акарите се дължи на запушването на трахеите от изтеклата и съсирила се хемолимфа, от изпражненията, самите тела на акарите, ларвите и яйцата им. Трахеите почерняват и стават трошливи, а дишането на пчелите се затруднява.
В семейството акарите се разпространяват чрез пряко преминаване от болните на здравите пчели. Условия за това има, когато пчелите са на кълбо- през зимно- пролетния период, както и при влошаване на времето през активния сезон. По- възприемчиви са младите 1-4 дневните пчели. Между семействата болестта се разпространява при блуждаене и налитане на болни пчели и търтеи в здрави семейства и по- рядко- при кражби. На по- големи разстояния, включително и от една държава в друга, акарите се пренасят чрез роеве, майки и пакетни пчели, произхождащи от опаразитени семейства, респ. местности и държави. Восъчните пити, медът , кошерите и принадлежностите им, както и труповете на измрели от акароза пчели не са опасни за пренасяне на акарите, ако са престояли вън от болните семейства повече от 20-25 дни.
Заразените семейства постепенно отслабват и загиват до края на лятото или през следващия зимно- пролетен период. Самоизлекуване не е възможно, но се случва семейства да боледуват скрито, без ясни признаци, което е много опасно за по- широко разпространение на акароата в същия и в съседните пчелини.
Признаците на акарозата при типичното й протичане са доста характерни: голям подмор след зимуването, масово разпълзяване на пчели при първите облитания, респ. през лятото след по- продължително задържане в кошера. Поради затрудненото дишане болните пчели не могат да летят, а пълзят пред кошера; крилцата им са неестествено разперени- напречно на гърдичките (болезненост от наранените трахеи); коремчето обикновено е подуто, както при нозематозата и незаразната диария (мановата токсикоза). При изследване под лупа или микроскоп след специално срязване на гърдичките в началния участък на първи гръден чифт трахей в тях се откриват акари, техни яйца, ларви и изпражнения, а самите трахеи са тъмни и трошливи. Извадените чисти от такива трахеи се потапят в капка разреден с вода глицерин за по- сигурно откриване на акарите.
Американския гнилец е упорита и опустошителна заразна болест на запечатаното пило. Предизвиква се от Bacilus larvae. Бацилът е слабо устойчив, но спорите са извънредно устойчиви. Първоизточник на заразата са остатъците от труповете на умрелите ларви, а и всичко което е полепнало по тези остатъци става вторичен източник и средство за пренасяне на спорите до запасите с мед, а с него и до пчелните личинки. Източник на зараза са и замърсеният инвентар с който се работи при прегледите. Ларвите се заразяват при хранене, тоест преди запечатване, но самото заболяване започва след запечатване.
Затова откриването закъснява. В червото на пчелите бацилите се размножават и от там преминават в цялото тяло. След като се изчерпат хранителните запаси бацилите преминават в спорова форма. Труповете се превръщат в точеща се гнилостна маса, което е характерен признак за заболяването.
Аспергилоза
Това е плeсенно заболяване, което засяга както пилото ("каменно пило", "сух гнилец"), така и пчелите, а и човека и други животни (птици). Причинителят му е широко разпространената в природата плесен Aspergillus flavus, чиито спори се внасят в кошера заедно с прашеца и нектара. Спорите не са особено устойчиви на загряване и химически средства. При подходящи условия (преди всичко влажно гнездо и по- ниска температура, слаби семейства и пр.) от спорите се развива плесента. Видимите с просто око тънки разклоняващи се плесенни влакна (хифи) бързо обхващат части от питите, складирания там преащец, пчелни ларви, а понякога и още живи пчели.
Труповете на умрелите ларви бързо изсъхват и остават в килийките като твърди бучки ("каменно пило") отначало с жълтеникав, а по- късно с мръсно зеленикав или черен цвят и лесно се изваждат от килийките. При тръскане на пита с такива трупове се чува леко тракане, а във въздуха се вдига облаче от плесенни спори, образувани от излезлите по капачетата хифи с плодни тела. Вдишването на спорите или попадането им в очите, носа, трахеята и бронхите предизвикват възпаление и пневмония, усложнения на туберкулоза и пр. Поради това налага се работещият с болни семейства да слага маска от навлажнена марля на носа и устата.
За предпазване от аспергилоза семействата трябва да се отглеждат в сухи и стеснени гнезда през пролетта и зимата; да се избягват сенчести и влажни места за устройване на пчелина. Гнездата да се разширяват постепенно и съобразно с развитието на семействата и температурните условия.
Мерките за борба са както при аскосферозата.
Диария
Диарията е заболяване на храносмилателния апарат, което се проявява външно с подуване на коремчето на болните пчели и със зацапване на питите, рамките, покривните материали и стените на кошера с кафяви диарични петна. Причините са различни, но всички се предшестват и последват от по- усилено консумиране на храна през зимата и се съдействат от невъзможност за очистително облитане. При заразни (нозематоза, паратиф, амебоза и др.) или незаразни болести, манова токсикоза, както и при безпокоене на пчелите през зимата от влага, навлезли в гнездото мишки, чукане по кошера, при осиротяване, от ферментирал мед и пр., пчелите консумират по- големи количества от меда. Поради това задният дял на червото им се запълва по- бързо с несмлени остатъци. Поради невъзможността пък да излязат за очистително облитане пчелите стават още по- неспокойни, разпълзяват се въпреки по- ниската температура и изпускат изпражненията си в кошера. При прослушване се чува особен незаглъхващ шум. Подморът по дъното бързо се увеличава от трупове с подуто коремче и изцапани крилца. През по- продължителни и студени зими загиват цели семейства.
Точното разпознаване дали диарията е признак на някоя заразна или паразитна болест, или се дължи на други причини за неспокойно зимуване не може да се извърши в пчелина, а след бактериологично изследване.
При констатиране на диария през зимата се предприемат мерки за облитане на пчелите (евентуално в стая), а при първа възможност за отваряне на гнездата- прехвърляне на семействата в чисти и сухи гнезда и върху пити, които не са били в тях преди прегледа. Новите гнезда се стесняват и затоплят, а причините, които са довели до диария се отстраняват съобразно с тяхното естество.
Манова токсикоза
Болестта е незаразна (отравяне) на пчелите, причинявана от манов мед. През зимно- пролетния период се проявява с диария, а през лятото и есента- само с повишена смъртност. Според Полтев през лятото се отравя и част от пилото. Освен отровно, през зимата мановият мед действа вредно на пчелите и с несмилаемите от организма им остатъци, които бързо запълват задния дял на червото. И големият брой микроорганизми в него също разстройват храносмилането и понижават защитните сили на организма. Поради всичко това перитрофичната мембрана в средния дял на червото се отлепва от стените му, разкъсва се и вече не може да предпазва от механични и други увреждания клетките, които произвеждат храносмилателни сокове и през които се поемат смлените хранителни вещества. Те се откъсват от стените на червото и изпадат. Поради влошеното хранене през зимата пчелите гладуват и поемат все повече мед, но стават още по- неспокойни. Появява се диария, те се разпълзяват из гнездото и правят опити за излизане навън, въпреки студа. Голяма част от тях загиват, като понякога труповете им запушват отвътре входа. При прослушване се установява безпокойство, а след отваряне на гнездото- кафяви диарични зацапвания по питите, рамките, стените на кошера, покривните материали, дори и по самите пчели. Медът в питите е повече или по- малко прокиснал и се стича. Подморът по дъното е голям, а при по- продължителни зими броят на напълно загиналите семейства в някои райони у нас може да стигне до 30-40 %. Коремчето на болните пчели и на по-пресните трупове е силно подуто. От него при стискане изтича кафява, неприятно миришеща течност. Средният дял на червото е без гънки, тъмен и лесно се разкъсва.
Значението на мановата токсикоза не се изчерпва само с преките щети, които нанася на пчелините (отслабване или пълно загиване на отделни или повече семейства ). Тя е важен фактор, спомагащ за проявяването и по- тежкото протичане на нозематозата, паратифа и други чревни заболявания. Зимно- пролетната смъртност на пчелните семейства при едновременно участие на нозематоза и манова токсикоза може да стигне до 89- 100 %. Мановата токсикоза се разграничава от чревните заболявания при лабораторно изследване, както и по по- бързото възстановяване на болните семейства. На заболелите семейства трябва да се създават условия за ранно облитане (евентуално в стая), а при първо затопляне на времето- смяна на гнездата и на некачествените запаси.
За предпазване от манова токсикоза, а с това и от проявяване и по- тежко протичане на заразни чревни заболявания от съществено значение е през есента да не се допуска манов мед в зимните запаси. Ако е събиран такъв през есента, той трябва да се замени своевременно с нектарен мед или със захарен сироп. Добра предпазна мярка е осигуряването на пчелите с паша в края на лятото и през есента.
Нозематозата е заразна болест по пчелите, която се проявява след по- продължителни зими, когато няма възможност за облитане на пчелите.
Причинител е микроскопичен едноклетъчен паразит, който извън организма на пчелата съществува под форма на овална спора. Ноземните спори са по- едри, но значително по- неустойчиви на дезинфекционни средства, топлина и изсушаване, отколкото спорите на бацилите. Пчелите се заразяват при консумиране на мед, прашец или вода, в които са попаднали спори, както и при почистване на замърсени с изпражнения от болни пчели пити и кошери. В пчелното гнездо попадат чрез замърсени с тях мед, вода, пити, ръце и инструменти на пчеларя, кошери и негови принадлежности, чрез блуждаещи и налитащи пчели от болни семейства, респ., при кражби от болни семейства. На далечни разстояния заразата се пренася чрез закупени пчелни майки от заразен пчелин.
В средното черво на пчелите от ноземни спори излизат самите паразити (ноземите), които проникват в епителните клетки на чревната стена. Това започва откъм задния край на червото между перитрофичната мембрана (която нормално обвива отвътре средното черво и го предпазва от механични увреждания) и чревната стена. В клетките паразитите се хранят и размножават. Поради това те биват разрушавани и не могат да отделят сокове за храносмилането и да поемат смлените хранителни вещества. Пред нарушената мембрана и увредената чревна стена (което става особено бързо при манова коксикоза) навлизат и други болестотворни микроорганизми.
След неколкократно сложно размножаване в клетките на чревната стена младите ноземи се превръщат в спори, които заедно с остатъците от разрушените клетки изпадат в чревната празнина. Поради бързото запълване на задния дял на червото и при невъзможност за очистително облитане болните пчели изпускат заразените изпражнения по питите с хранителните запаси, по покривните материали и стените на кошера. С това се създава възможност за презаразяване на болните и за заразяване на нови пчели, както и за разнасяне на спори в други семейства. При внасяне на спорите в здрави семейства пчелите се заразяват обикновено след 6- ия- 7-ия ден от излюпването (когато станат чистачки и кърмачки). Майката в нозематозното семейство също се заразява и понеже изхвърля изпражненията си в гнездото, тя има голямо значение за поддържането и разнасянето на заразата.
Ходът и проявите на болестта зависят от условията, при които се намират пчелните семейства, т. е. от сезона. В края на пролетта през лятото и есента нозематозата протича незабележимо: заразените пчели живеят по- кратък период, работят по- слабо, но бързото им подменяне не дава възможност болестта да се прояви тежко и видимо. И при лабораторно изследване през лятото и есента заразените пчели се откриват трудно. През зимата и началото на пролетта и особено след по- продължително задържане на пчелите без възможност за очистително облитане (дълга зима) болестта протича тежко. След сформирането на зимното кълбо препълването на задния чревен дял с несмлени остатъци почва да създава условия за по- лесно проникване на ноземните паразити в чревните клетки. Голямо влияние за това има зазимяването на пчелите върху манов мед, който сам предизвиква диария. Създават се условия за заразяване на нови и презаразяване на вече заразените пчели.
Най- подходящи условия за развитие на ноземните паразити в червото се създават, когато пчелите повишат температурата в гнездото, т. е. когато започне залагането на пило- в края на зимата и началото на пролетта. Процентът на заразените пчели тогава бързо нараства поради масовото замърсяване на гнездото с диарични изпражнения. По време на първите облитания може дори всичките пчели да се заразени. Такива семейства обикновено загиват дори и след като малко останали пчели са се облетели. Ако не загинат, почистването на гнездото и отглеждането на нова смяна вървят бавно, заразеността продължава да е висока и нерядко такива семейства загиват в края на пролетта. Останалите с малко повече пчели заразени семейства се развиват бавно, пропускат главната паша и без подпомагане с оздравителни мерки от страна на пчеларя стават огнища за поддържане на заразата в пчелина.
Признаците на нозематозата клинично (в пчелина) мъчно може да се различат от тези на незаразната диария, мановата токсикоза, паратифа и другите чревни заболявания: през зимата- безпокойство (при прослушване) и разпълзяване на пчели; при отваряне на кошер- диарични петна по питите, покривните материали стените на кошера, увеличен подмор, трупове и болни пчели с подуто коремче; при първите облитания- масово разпълзяване на пчели, отслабване на семействата и пр. Средният чревен дял на болните пчели и на по- пресните трупове е със силно изпънати стени, без гънки и изпълнен с белезникаво воднисто съдържание, което при стискане на коремчето излиза силно навън. Характерно за нозематозата е продължаващото отслабване на семействата дори след облитането и при наличност вече на обилна паша, докато при другите чревни заболявания семействата по- бързо се засилват през пролетта. Лабораторно нозематозата се разпознава сигурно: масово ноземни спори в натривка от чревното съдържание, както и от диаричните петна.
За да бъдат ефикасни профилактичните мерки трябва да са двупосочни:
а) срещу внасянето на заразата в пчелина;
б) срещу условията, които спомагат за проявяването и тежкото протичане на болестта. За предпазване от внасяне на заразата важат общите и специалните санитарно- хигиенни мерки при работата с пчелите: измиване и дезинфекция на ръцете, иснтрументите, кошерите и останалия пчеларски инвентар; доставяне на нови семейства и майки само от здрави пчелини (с ветеринарно свидетелство);
- лабораторна проверка за причините на загиване на всяко пчелно семейство в края на зимата и през пролетта, както и за всеки голям подмор през зимата;
- недопускане на кражби, блуждаене и налитане в пчелина;
- осигуряване на чиста и удобна за пчелите поилка, в която да не се допуска удавяне;
- редовно подменяне и претопяване на старите гнездови пити и т. н.
Тези мерки са особено важни през пролетта, когато нозематозата може да се е проявила в някои от семействата, които стават огнища на заразата. В такъв случай се налага подмяна и претопяване на всички гнездови пити, които са със следи от диария, прехвърляне на семействата в дезинфекцирани кошери и най- строги мерки против кражби, налитане и блуждаене на пчели.
Против факторите, които спомагат за проявяването, развитието и тежкото протичане на болесттa, на първо място трябва да се има предвид качеството на зимните медови запаси, като в тях не бива да има манов мед. Ако такъв е събиран в края на лятото и през есентa, той трябва да се замени със захарен сироп. На семействата трябва да се осигурява спокойно зимуване (предпазване от влага, мишки, осиротяване, безпокоене от животни, чукане) и възможност за ранно облитане. И мерките за борба срещу нозематозатa може да сa ефективни, само ако са насочени едновременно към премахване както на причинителя, така и на условията, които улесняват проявата на патогенното му действие. С прилагането на тези профилактични и лечебни мерки се цели не толкова спасяването на отделното заболяло семейство, колкото предпазването на останалите от заразяване. Следователно по своята същност оздравителните мерки при нозематозата са и профилактични, и то не само за другите семейства в пчелина, а и за околните пчелини.
Против ноземните паразити в болните пчели се използват лечебни средства.
За да се постигне сигурно оздравяване на пчелина от нозематоза, успоредно или дори преди лекуването на болните семейства трябва да се предприемат мерки за отстраняване и унищожаване на заразата в гнездото. Борбата срещу нозематозата може да бъде успешна само при следната организация:
а) заделяне на всички кошери със загинали семейства и всички болни семейства в изолационен пчелин;
б) унищожаване на отслабналите в голяма степен семейства, които мъчно биха се възстановили (с малък брой пчели, без пило и със силна диария);
в) прехвъряне на останалите болни семейства в дезинфекцирани или нови кошери и стесняване и затопляне на новите гнезда. Прехвърлят се само тези пити, по които няма много диарични петна и са с пило; рамките им се избърсват с парче плат, навлажнен с 4 %- ов формалин, а площите без пило, ако са зацапани, се изрязват. Новите гнезда се доoкомплектоват с резервни пити (от запаса). При липса на мед в тях запасите се попълват със захарен сироп или с преварен мед от умрелите или болните семейства;
г) претопяване или дезинфекциране (ако са повече) на освободените пити с формалин или формалинови пари;
е) дезинфекция на кошерите, принадлежностите му, инструментите, центрофугата, ръцете и дрехите на провеждащия оздравяването, както и на почвата, където са стояли кошерите с болните или умрели семейства;
ж) смяна на майките и направляване през лятото на прехвърлените и лекувани семейства към строеж на нови гнездови пити и постепенно преместване към края на гнездата, изваждане и бракуване или дезинфекция на старите пити, ако са повече.
Вароатозата е паразитна болест по пчелите която се причинява от кърлежа Varroa jacobsoni. Те се захващат върху гърба на пчелите, като смучат от меда и снасят яйцата си по пилото. Кърлежите произхождат от индонезийския остров Ява; днес са разпространени в цял свят. Те са малки, с размери 1-1.5мм. Засягат всички пчели — майка, търтеи и работнички. При установяване на вароатоза трябва незабавно да се потърси помощ от ветеринарен лекар. Антибиотиците не оказват никакво въздействие върху Varroa jacobsoni. Вароатозата е икономически най-тежкото заболяване, причиняващо щети както на ларвите (пилото), така и на пчелите. Появила се по медоносната пчела през 1960 г. в Япония и Южен Китай, за кратък период обхвана пчелите в целия свят.
След 1980 г. започва „мистериозното“, за сега необяснимо явление на изчезване на пчелите, първоначално в Китай след това САЩ, а днес почти повсеместно. Обвиняват се много фактори: всеобщото замърсяване на природата; използването на всевъзможни химични производни в растениевъдството за повишаване на добивите, мощни пестициди за борба с болестите по растенията и др.; преексплоатирането на пчелите; големите площи от монокултури (слънчогледи, рапица, овощни насаждения и др), лишавайки пчелите от разнообразната растителност с оглед разнообразен и по-качествен прашиц; изкуствено спъваният естествен нагон за размножаване на пчелните семейства (роенето; „индустриалното“ производство но пчелни майки; честата и некомпетентна намеса в живота на пчелите и др. На последно място по ред, а може би на първо по значение е вароатозата и последвалите я многобройни химични производни за борба, са в основата на всичко. Аргументите са, че за много кратък период от появата на вароатозата, започнаха поголовно да изчезват пчелите в различните райони на планетата.
Аскосфероза (варовито пило)
Това е плесенно заболяване на запечатаното пило. Боледуват предимно търтеевите ларви. Причинителят на болестта е плесенна гъбичка. Спорите й са доста устойчиви: по питите със засегнато пило остават жизнеспособни дори и след 15 годишно престояване. В здравите семейства се внасят от пчелите крадци или от околната растителност, както и от пчеларя след работа с болни семейства, при разместване на пити и пр. Вътре в гнездото се разпространяват от пчелите чистачки и кърмачки. За проявяването и по- тежкото протичане на перицистозата, както и на аспергилозата допринасят охлаждането и овлажняването на гнездото: най- напред заболява пилото по долните и страничните ръбове на питите, респ. в по- крайните пити. Боледуват предимно слабите семейства през пролетта и през дъждовни лета, в сенчести или разположени във влажни места пчелини. През последните няколко години в страната аскосферозата придоби масов характер; разпространена е почти повсеместно.
Признаците на аскосферозата са подобни на тези на аспергилозата: заразените ларви умират след запечатването им. От плесенните спори покълват влакна (хифи). Които бързо проникват в тялото (откъм червото или през повърхностната обвивка) и го обхващат отвсякъде. Преминават и през восъчните капачета и тогава вече се виждат по тях с просто око като белезникав мъх. Труповете бързо изсъхват и придобиват вид на белезникави бучки (от там "варовито пило"). Те не са залепнали с килийките и пчелите чистачки лесно ги изваждат цели след продиране на капачетата. По трупа само на една умряла ларва се образуват до 100 млн. плесенни спори.
Мерките за борба и профилактика както срещу аскосферозата, така и срещу другите микози трябва да са комплексни: срещу самите плесени и срещу спомагащите ги условия- подсушаване, хигиенизиране и стесняване на гнездата, отстраняване на обхванатите от плесените пити (претопяване или изгаряне), дезинфекциране на кошерите с бензинова лампа или с някои химически средства. За по- сигурно оздравяване се прилагат след това и някои лечебни средства: пулверизиране или напрашване на питите с пило с 5-нитрокс или микоцидин, нистарин, лимонена киселина и др. Комбинирането на тези средства, успоредно с премахването на спомагащите условия дава най- добри резултати.
Изчезващи пчели
Бедствието взема застрашителни размери
Иван Братинов, председател на ПД „Нектар” Мездра
От началото на септември 2010 г пчелните семейства на пчеларите от общините Мездра и Роман на Врачанска област са в бедствено положение, изразяващи се видимо в: почерняване на пчелите, нападение на пчелни семейства, увеличаване броя на умиращите пчели, напускане (изчезване) на пчелите от кошерите, в които остава голямо количество от зимните медови запаси и пити.
Бедствието взема застрашителни размери – без пчели остават десетки кошери и дори цели пчелини от 50 и повече кошери. До този момент кошерите са били в добро хигиенно-санитарно състояние и третирани (есенно) срещу вароатоза с предписаните ветеринарно-медицински препарати.
