Мравки
Кошерите не трябва да се поставят където има много мравки.Кошероте трябва да са здрави с добре затварящи дъна и покриви. Ако се появи мравуняк на близо се полива с гореща вода или със сол. Краката на кошерите се намазват с нафта или грес. На възглавницата се поставят орехови листа, стръкове от домат или се поръсва с готварска сол. Под кошерите се посипва с дървесна пепел.
Мравки
Кошерите не трябва да се поставят където има много мравки.Кошероте трябва да са здрави с добре затварящи дъна и покриви. Ако се появи мравуняк на близо се полива с гореща вода или със сол. Краката на кошерите се намазват с нафта или грес. На възглавницата се поставят орехови листа, стръкове от домат или се поръсва с готварска сол. Под кошерите се посипва с дървесна пепел.
Мишки
Те влизат в кошерите през есента, когато пчелите жече са на кълбо. През зимата ядат мед и прашец и безпокоят семействата. Те могат да нанесат големи щети на питите и дори да унищожат цели семейства. За предпазване от мишките кошерите трябва да бъдат здрави, със замрежени отвори, а през есента да се сложат мишепредпазители. В склада всички проходи трябва да са запушени за да няма проникване на мишки.
Восъчен молец
Размножават се, като оплодените женски снасят по около 1500-2000 яйца в килийките на питита, и цепнатините на кошера. От тях се излюпват гъсеници който се хранят с восък. При движението си по средостението на питите гъсениците повреждат ларвите на пчелите или ги избутват нагоре и пчелите надграждат килийките, поради което се получава т. нар. тръбесто пило. При температура 30-34°C гъсеницата приключва развитието си за 25-30 дни и се заприда в пашкулче. Там те какавидират, след което изхвръкват възрастните пеперуди. Цикълът на развитие продължава около 66 дни, при по ниска температура може да продължи 2-3 месеца, а под 8 °C развитието на молеца се прекратява. При минусови температури молците загиват. За предпазване от молците трябва да се поддържат силни семейства, а складовете за съхранение на питите да са хладни, сухи и проветриви. Ако в помещението се появи молец се опушва със серен дим 2-3 пъти през 10-15 дни. Също така за предпазване от молеца може да се използват разцъфтели листа от мента и риган и орехови листа.
Американски гнилец
Американски гнилец е заразна болест на запечатаното пило.Заразяването става преди запечатването на ларвите, а болеста се проявява след запечатването им, като те умират и труповете загниват. Капачетата с болни ларви потъмняват, хлатват и са продупчени. При опита да се извади от килийката се точи на дълга нишка и издава неприятна миризма. Пилото става прошрено понеже на питата има и здраво пило. В стремежа си да почистят килийките пчелите също се инфектират и пренасят заразата на здравото пило. Заболяването се проявява предимно през юни-август но може да се прояви и по рано. Пчелните семейства болни от американски гнилец не се лекуват. Семействата се изгарят заедно с кошера, питите и меда. Местата където са били се опламеняват и се посипва с 5% развор на хлорна вар или 10% разтвор на гасена вар.
Нозематоза
Нозематоза (заразна диария) е една от най-широко разпространените болвсти на възрасните пчели.Проявява се в края на зимата и началото на пролета. Проявява се при продължителна зима без възможност за очистително облитане, при зазимяване с манов мед, висока влажност на въздуха, при слаби и не добре зазимени семейства или нямат достатъчно цветен прашец. Смъртноста се движи от 5-10 до 90-100%. При заболяване пчелите са с подути коремчета и тревожно пълзят пред кошера, а цялата вътрешност на кошера е зацапана с диарични петна. За сигурно определяне на диагнозата трябва да се изпрати проба от пчелите и меда в лабораторя. За предпазване трябва да се подържат силни семейства, които да се зазимят с доброкачествен мед и прашец. Ако има манов мед, да се извади от кошерите през есента и да се дадат запасни пити с мед или да се подхранят със захарен сироп.Да се поддържа чистота в пчелина и кошерите и да се провежда дезинфекция при съмнение за заболяване. Силните семейства трябва да се лекуват, а слабите се унищожават чрез задушаване със серен дим и след това се изгарят. Другите семейства се отделят от здравите семейства стесняват се и се затоплят. Мястото на което са били кошерите се прекопава и полива с 5% хлорна или 10% гасена вар. Във ветеринарните аптеки се предлага препарата нозестат, от него на 1 кг кърмова маса се прибавя 5 куб. см, като се подхранва 4-5 пъти
Вароатоза
Вароатозата е паразитна болест по пчелите, търтеите, майките и пилото, при4инявана от акара Varroa Jacobsoni.Женския е с червено-кафяв цвят и твърда лъскава обвивка, тялото му е плоско и по широко от колкото дълго. Мъжкия е по-дребен.Отдолу на предната част на тялото си акарите имат 4 двойки крака и устен пробиващо-смучещ апарат. Акара се размножава като оплодената женска влиза в килийките с ларви 1-2 дена преди да бъдат запечатани, там те се хранят по 7-10 яйца. Цикълът на развитие за женските е 8-9 дни, а за мъжките 6-7 дни. При силно опаразитени семейства пилото може да изглежда прошатено. Засегнатите ларви пожълтяват и може да заболеят от европейски гнилец. Картината наподобява американския гнилец, но труповете на какавидите запазват формата си, не се провличат, не миришат и не залепват по килийките.
Борбата се води чрез третиране на опаразитените семейства наесен и рано напролет, когато пилото е малко. Използват се препаратите варостат А или варостат Ф за подпушване на пчелите през пролетта. Лентата се прегъва по дължина и се пъха през входа на кошера. Третирането трябва да предшествува 20-25 дни настъпването на медосбора. Третирането трябва да се извършва привечер когато са се прибрали пчелите при температура не по малко от 14°C и не по висока от 28°C. След подпушването с препарата входа на кошера се запушва с мокър парцал за около 20-30 мин след което се остава отвор 2-4 см за през нощта. На другия ден се извайда дъното на кошера и падналите акари се смитат и изгарят, понеже може да има живи който могат пак да се хванат за някоя пчела.Пчелните семейство се третират по този начин 2-3 пъти през 6-7 дни.
Мехурчест гнилец
Мехурчестият гнилец се причинява от вирус, който попада в ларвите чрез храната, но болестта се проявява след тяхното запечатване. Боледува пилото както на пчелите, така и на търтеите и на майката. По външен вид картината на болестта прилича на картината при американския гнилец. Пилото е прошарено, като капачетата на килийките с умрелите ларви са по – леко хлътнали или продрани и потъмнели. Свежите трупове имат свтлокафяв цвят и са легнали по долната стена на килийките, но без да залепват. Имат вид на мехурчета, изпълнени с течност, откъдето този гнилец носи името си. Съдържанието им отначало е воднисто, след това – зърнеста мажеща се маса, която не се точи. Ако пчелите не успеят да изхвърлят труповете, те засъхват по долната стена на килийките като мумии с тъмнокафяв цвят и черна приповдигната глава. Заразата се разпространява както при другите гнилци. Лошите условия на живот на пчелните семейства, особенно при слабите, допринасят за проявяване на болестта.
За разлика от американския и европейския гнилец, мехурчестият е много по – слабо разпространен у нас. При появяването му трябва да се вземат мерки да не се разпространи заразата и да се дезинфекцира инвентарът. Ветеринарният лекар обявява карантина. Питите с по – голям брой умрели ларви се унищожават, гнездата се стесняват и се затоплят и семействата се подсилват с люпещо се пило. При възможност за градеж се дават восъчни основи за подмяна в гнездата. Лечебни средства срещу мехурчестия гнилец засега няма. Много слабите и силно заразените семейства се унищожават, като застрахованите се оценяват и собствениците им се обещетяват.
Хафниоза (паратиф)
Хафниозата е заразна бактерийна болест на възрастните пчели, която се проявява в края на зимата и началото на пролетта. Благоприятствува се от лошите условия на зимуване недоброкачествена храна, недобре затоплени и влажни гнезда и др. В кошера заразата се разпространява чрез диарията, а между семействата - чрез кражби, блуждаене на пчели, преместване на пити от болни в здрави семейства, преглеждане с непочистени и недезинфекцирани помагала и ръце и др. При заболяване от хафниоза се наблюдават признаци, подобни на признаците при нозематозата - пчелите са с подути коремчета и са отпаднали, пълзят по дъното или при входа с парализирани крила; има голям подмор, а гнездото е замърсено от диарични петна, поради което мирише неприятно. За определяне на точната диагноза във ветеринарнобактериологичната лаборатория се изпраща проби от болни пчели или свежи трупове.
За предпазване от заболяване трябва да се спазват всички зоотехнически и санитарно-хигиенни изисквания при отглеждането на пчелни семейства и особено по време на тяхното зимуване.
Заболелите семейства след почистване и дезинфекциране на кошера, изгаряне на труповете, смяна на зацапаните с диария пити, стесняване и затопляне на гнездата се подхранват със сироп, във всеки литър от който се прибавя по 0,5г стрептомицин или тетрациклин 5 пъти през 3 дни, като се сменят двата антибиотика.
Диария
Диарията е заболяване на храносмилателния апарат, което се проявява външно с подуване на коремчето на болните пчели и със зацапване на питите, рамките, покривните материали и стените на кошера с кафяви диарични петна. Причините са различни, но всички се предшестват и последват от по- усилено консумиране на храна през зимата и се съдействат от невъзможност за очистително облитане. При заразни (нозематоза, паратиф, амебоза и др.) или незаразни болести, манова токсикоза, както и при безпокоене на пчелите през зимата от влага, навлезли в гнездото мишки, чукане по кошера, при осиротяване, от ферментирал мед и пр., пчелите консумират по- големи количества от меда. Поради това задният дял на червото им се запълва по- бързо с несмлени остатъци. Поради невъзможността пък да излязат за очистително облитане пчелите стават още по- неспокойни, разпълзяват се въпреки по- ниската температура и изпускат изпражненията си в кошера. При прослушване се чува особен незаглъхващ шум. Подморът по дъното бързо се увеличава от трупове с подуто коремче и изцапани крилца. През по- продължителни и студени зими загиват цели семейства.
Точното разпознаване дали диарията е признак на някоя заразна или паразитна болест, или се дължи на други причини за неспокойно зимуване не може да се извърши в пчелина, а след бактериологично изследване.
При констатиране на диария през зимата се предприемат мерки за облитане на пчелите (евентуално в стая), а при първа възможност за отваряне на гнездата- прехвърляне на семействата в чисти и сухи гнезда и върху пити, които не са били в тях преди прегледа. Новите гнезда се стесняват и затоплят, а причините, които са довели до диария се отстраняват съобразно с тяхното естество.
Манова токсикоза
Болестта е незаразна (отравяне) на пчелите, причинявана от манов мед. През зимно- пролетния период се проявява с диария, а през лятото и есента- само с повишена смъртност. Според Полтев през лятото се отравя и част от пилото. Освен отровно, през зимата мановият мед действа вредно на пчелите и с несмилаемите от организма им остатъци, които бързо запълват задния дял на червото. И големият брой микроорганизми в него също разстройват храносмилането и понижават защитните сили на организма. Поради всичко това перитрофичната мембрана в средния дял на червото се отлепва от стените му, разкъсва се и вече не може да предпазва от механични и други увреждания клетките, които произвеждат храносмилателни сокове и през които се поемат смлените хранителни вещества. Те се откъсват от стените на червото и изпадат. Поради влошеното хранене през зимата пчелите гладуват и поемат все повече мед, но стават още по- неспокойни. Появява се диария, те се разпълзяват из гнездото и правят опити за излизане навън, въпреки студа. Голяма част от тях загиват, като понякога труповете им запушват отвътре входа. При прослушване се установява безпокойство, а след отваряне на гнездото- кафяви диарични зацапвания по питите, рамките, стените на кошера, покривните материали, дори и по самите пчели. Медът в питите е повече или по- малко прокиснал и се стича. Подморът по дъното е голям, а при по- продължителни зими броят на напълно загиналите семейства в някои райони у нас може да стигне до 30-40 %. Коремчето на болните пчели и на по-пресните трупове е силно подуто. От него при стискане изтича кафява, неприятно миришеща течност. Средният дял на червото е без гънки, тъмен и лесно се разкъсва.
Значението на мановата токсикоза не се изчерпва само с преките щети, които нанася на пчелините (отслабване или пълно загиване на отделни или повече семейства ). Тя е важен фактор, спомагащ за проявяването и по- тежкото протичане на нозематозата, паратифа и други чревни заболявания. Зимно- пролетната смъртност на пчелните семейства при едновременно участие на нозематоза и манова токсикоза може да стигне до 89- 100 %. Мановата токсикоза се разграничава от чревните заболявания при лабораторно изследване, както и по по- бързото възстановяване на болните семейства. На заболелите семейства трябва да се създават условия за ранно облитане (евентуално в стая), а при първо затопляне на времето- смяна на гнездата и на некачествените запаси.
За предпазване от манова токсикоза, а с това и от проявяване и по- тежко протичане на заразни чревни заболявания от съществено значение е през есента да не се допуска манов мед в зимните запаси. Ако е събиран такъв през есента, той трябва да се замени своевременно с нектарен мед или със захарен сироп. Добра предпазна мярка е осигуряването на пчелите с паша в края на лятото и през есента.
Аскосфероза (варовито пило)
Това е плесенно заболяване на запечатаното пило. Боледуват предимно търтеевите ларви. Причинителят на болестта е плесенна гъбичка. Спорите й са доста устойчиви: по питите със засегнато пило остават жизнеспособни дори и след 15 годишно престояване. В здравите семейства се внасят от пчелите крадци или от околната растителност, както и от пчеларя след работа с болни семейства, при разместване на пити и пр. Вътре в гнездото се разпространяват от пчелите чистачки и кърмачки. За проявяването и по- тежкото протичане на перицистозата, както и на аспергилозата допринасят охлаждането и овлажняването на гнездото: най- напред заболява пилото по долните и страничните ръбове на питите, респ. в по- крайните пити. Боледуват предимно слабите семейства през пролетта и през дъждовни лета, в сенчести или разположени във влажни места пчелини. През последните няколко години в страната аскосферозата придоби масов характер; разпространена е почти повсеместно.
Признаците на аскосферозата са подобни на тези на аспергилозата: заразените ларви умират след запечатването им. От плесенните спори покълват влакна (хифи). Които бързо проникват в тялото (откъм червото или през повърхностната обвивка) и го обхващат отвсякъде. Преминават и през восъчните капачета и тогава вече се виждат по тях с просто око като белезникав мъх. Труповете бързо изсъхват и придобиват вид на белезникави бучки (от там "варовито пило"). Те не са залепнали с килийките и пчелите чистачки лесно ги изваждат цели след продиране на капачетата. По трупа само на една умряла ларва се образуват до 100 млн. плесенни спори.
Мерките за борба и профилактика както срещу аскосферозата, така и срещу другите микози трябва да са комплексни: срещу самите плесени и срещу спомагащите ги условия- подсушаване, хигиенизиране и стесняване на гнездата, отстраняване на обхванатите от плесените пити (претопяване или изгаряне), дезинфекциране на кошерите с бензинова лампа или с някои химически средства. За по- сигурно оздравяване се прилагат след това и някои лечебни средства: пулверизиране или напрашване на питите с пило с 5-нитрокс или микоцидин, нистарин, лимонена киселина и др. Комбинирането на тези средства, успоредно с премахването на спомагащите условия дава най- добри резултати.
